Наказателната отговорност при увреждане интересите на кредиторите

Все по-често, кредиторът е изправен пред абсурдната ситуация, при която след като се е снабдил с изпълнителен лист, образувал изпълнително дело, въобще извършил множество разходи, установява, че търговеца–длъжник няма пари, активи или вземания. Не е наличен законен подход за удовлетворяването му.  

В такива случаи, кредиторът има право да уведоми районна прокуратура  или самостоятелно - ако е компетентен да се защитава, или чрез адвокат или посредством помоща на "Кантора Желязков и Ко" ЕООД, за наличие на извършено престъпление от представляващите и управляващите длъжниковото дружество, съобразно разпоредбата на чл.227б от НК.

Следва да се има предвид, че при жалба по чл. 227б от НК държавни такси не се събират. Същото се отнася за цялото наказателно производство.

От друга страна след влязла в сила присъда по наказателно дело, за представляващите и/или управляващите дружеството длъжник, възникват множество гражданско-правни последици.

Принципно механизмът е следният:

С извадения вече изпълнителен лист се сезира съответната районна прокуратура. Следва да се има предвид, че наличието на изпълнителен лист не е задължително, но практиката сочи, че е желателно – скъсява сроковете на проверките и действията по разследване в досъдебното производство.

Ако жалбата е достатъчно мотивирано изготвена, прокуратурата следва да назначи предварителна проверка по реда на Закона за съдебната власт и да възложи извършването й на "полицията". Тя от своя страна, извършва действията посочени в сигнала и препраща на прокуратурата за образуване на досъдебно производство.

След приключване на досъдебното производство, прокуратурата внася обвинителен акт в съда, срещу виновните лица. Ако обвиняемите са с чисто съдебно минало, възможно е присъдата да е глоба или пробация.

По отношение на правната трактовка, следва да се има предвид следното:

Съобразно трайната съдебна практика, престъплението се извършва чрез бездействие, при пряк умисъл, изразяващ се в знание от страна на дееца на обстоятелството, че търговското дружество е изпаднало в неплатежоспособност и неподаване на молба до окръжния съд по седалището на търговеца за откриване на производство по несъстоятелност. За обективната страна на деянието по чл.227б от НК са релевантни два вида бездействия на дееца – спиране на плащанията по търговска сделка, като трайно състояние и необявяването на тази неплатежоспособност пред съда. Понятието “неплатежоспособност” няма легално определение в НК. Същото е дефинирано в ТЗ и съдържанието на този елемент от престъпният състав на чл.227б от НК, следва да бъде изяснен с категориите на търговското право и по – конкретно чл.608 ал.1 от ТЗ. Съгласно визираната разпоредба  неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни  свое безспорно и изискуемо парично вземане.

От друга страна в наказателния процес критерият за неплатежоспособност на търговеца може да бъде само фактическа. Трайният характер на спиране на плащането го определя като състояние  на неплатежоспособност. Спирането на плащанията,  като елемент от състава на престъплението,  следва да се докаже  с помощта на всички допустими  и относими доказателствени средства, като едно фактическо състояние, проявено  трайно във времето.

По отношение на субективната страна на деянието по чл. 227 б, ал.1 от НК, то може да бъде извършено само умишлено. За да е налице умисъл, от субективна страна, обвиняемият трябва да е знаел, че е изпаднал в неплатежоспособност, т.е. че не е в  състояние да плати изискуемо и ликвидно публично задължение и въпреки това не е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност. Умисъл може да бъде доказан, чрез различни наказателно-правни способи.

Горното е принципна позиция, не представлява правен съвет и не следва да бъде възприемано като такъв.

Всеки казус следва да се решава съобразно спецификата му със съдействието на специалист.