Общото събрание на
гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
По повдигнатите
процесуално правни въпроси е констатирана противоречива практика както следва:
Според едното становище
решението, с което се установява неистинност на документ не е основание за
отмяна на влязло в сила съдебно решение и затова такъв иск е недопустим, ако
страната извежда правния си интерес единствено от разрешаването на този спор.
При действието на новия ГПК страната, която е пропуснала възможността да оспори
истинността на представен документ не може да иска спиране на делото, тъй като
тази възможност е преклудирана. Правен интерес от иска по чл. 124, ал.4 ГПК
страната има само ако истинността на документа има значение за други
правоотношения между страните. Приема се, че основание за отмяна може да бъде
само влязлата в сила присъда или заместващото такава присъда съдебно решение по
чл.124, ал.5 ГПК, но не и съдебно решение по иск по чл. 124, ал. 4 ГПК,
предявен, след като е преклудирана възможността за оспорване на същия документ.
Поддържа се, че под „надлежен ред” по смисъла на чл.301, ал.1, т.2 ГПК следва
да се има предвид влязла в сила присъда за документно престъпление или
установяване на същото от гражданския съд, когато наказателно преследване не
може да бъде възбудено или е прекратено, или спряно на основанията, посочени в
цитираната правна норма.
В постановени в
производство по чл. 307, ал.2 ГПК решения, състави на ВКС от гражданска и
търговска колегия приемат, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, изисква
установяване на подправка на документа с влязла в сила присъда или решение по
124, ал.5 ГПК за установяване на престъпното обстоятелство, а не с иск за
неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК.
Според другото
становище, правен интерес от водене на иск по чл.124,ал.4 ГПК винаги е налице,
когато документът, чиято неистинност е предмет на установяване рефлектира върху
субективно материално право, че производството по делото, по което документът е
представен следва да спре до решаване на въпроса за истинността на документа.
Правният интерес от провеждането на производство по такъв иск се преценява и с
оглед на въведеното с ГПК в сила от 01.03.2008 г. самостоятелно основание за
отмяна въз основа на установяването по реда на чл.124, ал.4 ГПК на истинност
или неистинност на документ. Приема се, че след влизане в сила на съдебното
решение по делото, в което документът е представен правният интерес от
установителния иск може да служи като основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.2
ГПК.
Поддържа се
становището, че при действието на новия Граждански процесуален кодекс основание
за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК
представлява установяването неистинността на документ по надлежния съдебен ред,
а не признаването на документа за подправен по надлежния съдебен ред, че по
действащата правна уредба съществува правна възможност за отмяна на влязлото в
сила решение, основано на оспорения документ, след като в производство по чл.
124, ал. 4 ГПК бъде установена неговата неистинност.
Общото събрание на
гражданска и търговска колегия на ВКС приема за правилно първото становище,
като съображенията за това са следните:
По първи въпрос:
В разпоредбите на
чл.193,ал.1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да
оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави
началото на производството по чл.193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата
съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото –
формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена
сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или
съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по
чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност.
Оспорването истинността на документ по чл.193, ал. 1 ГПК представлява по
същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване
неистинност на документ.
Правото да се оспори
истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл.193 ГПК
може да се упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 срок – най-късно с отговора
на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила – в
отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при
предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора
документ в първото заседание. Представеният в съдебно заседание документ може
да бъде оспорен най-късно до края на това заседание.
Пропускането на срока
по чл.193,ал.1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на
документа. С пропускането на срока възможността за оспорване истинността на
документа в това производство се преклудира. Това е правната последица от
неупражненото в срок процесуално право. Целта на тази преклузия е да обезпечи
разглеждане на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви
процесуална активност и дисциплина.
Изгубвайки правото да
оспори истинността на документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото
по исков ред да установи неговата неистинност, когато правният интерес от иска
по чл.124, ал.4 ГПК се обосновава само с висящия процес в който е направен
пропускът. Ако се приеме обратното становище, то се обезсмисля и ефекта на
предвидената процесуална преклузия в чл.193 ГПК, както и тази в чл.133 ГПК.
Процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който касае стабилитета
на съдебното решение и правните му последици.
За страната, пропуснала
възможността да оспори истинността на документа по уважителни причини или
поради непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее съществува
възможност да поиска възстановяване на срока за оспорване. Ако обаче пропускът
не се дължи на такива причини, не следва да се приеме, че искът по чл.124,ал.4
ГПК представлява предвидена в процесуалния закон възможност този пропуск да се
поправи.
По втори въпрос:
От изложените
съображения се извежда извода, че предявяването на иска по чл.124, ал.4, изр.1
ГПК в посочената хипотеза не представлява основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за
спиране на производството по делото, по което документът е бил представен.
По трети въпрос:
Съгласно разпоредбата
на чл.303, ал.1, т.2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по
надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на
свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението или
престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на
съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото във всички
хипотези е, че източник на неправилността на решението е извършено
престъпление. В приложното поле на чл.303, ал.1, т.2, пр.1-во ГПК се включват
случаите на установена неистинност на документ с влязла в сила присъда за
престъпно съставяне на документ или така наречената „материална подправка” –
това е подправка на официален документ по чл. 308 НК, който визира съставяне на
неистински официален документ или преправяне съдържанието на официален документ
с цел да бъде използван и подправка на частен документ по чл. 309 НК,
предвиждащ съставяне на неистински частен документ или преправяне съдържанието
на частен документ. В посоченото приложно поле се включва и установена
неистинност на документ с влязла в сила присъда за лъжливо документиране – т.е.
за „интелектуална подправка”, която е вторият вид престъпно съставяне на
документ и може да бъде извършено само по отношение на свидетелстващите
документи. Лъжливото документиране в официален документ е предвидено в чл. 311
НК, според текста на който длъжностното лице в кръга на службата си съставя
официален документ, в който удостоверява неверни обстоятелства или изявления с
цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства.
Текстът на чл. 312 НК визира лъжливо документиране в частен документ, съответно
текста на чл. 313 НК предвижда лъжливо документиране в своя полза, а чл.314 НК
предвижда „посредствено лъжливо документиране”.
Процесуалният способ за
установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по
НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 ГПК, в
случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от
причините, предвидени в НПК. Следователно установена неистинност на документ по
надлежен съдебен ред означава установена неистинност на документа с влязла в
сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по
чл.124, ал.5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по
посочените причини в НПК. В подкрепа на становището е систематичното тълкуване
на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, разпоредбата на чл.133 ГПК и чл.193, ал.1 ГПК, което
сочи, че законодателят не е имал предвид неистинността на документа да бъде
установяване по гражданскоправен ред извън случаите на чл.124, ал.5 ГПК. След
като страната по висящ исков процес е пропуснала срока по чл.193, ал.1 ГПК да
оспори противопоставен й документ тази възможност е преклудирана, включително и
по исков ред с отделен иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК.
Това разбиране
неизменно е поддържано в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд
при действието на ГПК от 1952 г. /отм./. Съобразно същата отмяна на влязло в
сила решение на осн. чл.231, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ може да се иска, когато
решението е основано на документ, който по надлежен ред е бил признат за
подправен. Приема се, че този ред е влязла в сила присъда или влязло в сила
решение по чл. 97, ал. 4 ГПК. Решението по чл. 97, ал. 3 ГПК/отм./ не е такова
основание за отмяна. Според същата практика текста на чл.231, ал.1,
б.”в”ГПК/отм./ е тълкуван разширително, като е поддържано становището, че
отмяна може да се иска не само, когато решението е основано на документ,
предмет на престъпление по чл. 308 НК и чл. 309 НК – т.е. на материална
подправка, но и когато е основано на документ, предмет на престъпленията
„лъжливо документиране” по чл. 311 НК, в изпълнителното деяние на което е
предвидено съставяне от длъжностно лице в кръга на службата на официален
документ, в който да удостовери неверни обстоятелства или изявления с цел да
бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства, чл. 312 НК
– лъжливо документиране, което поначало е в чужда полза, чл. 313 НК – лъжливо
документиране в своя полза, чл. 314 НК – посредствено лъжливо документиране.
Съобразно наказателноправната теория лъжливото документиране има място там,
където не е налице подправка, а документът е истински, без преиначено авторство
по смисъла на определението за неистински документ, дадено в текста на чл.93,
т.6 НК. Съгласно чл.93, т.6 НК неистински е този документ, на който е придаден
вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това,
което действително го е съставило.
В
гражданскопроцесуалното право понятието истински документ включва автентичен и
верен, съответно неистински – неавтентичен или неверен документ. Критерий за
автентичността на документа е авторството. Неавтентичният документ
материализира изявление, което не е било направено от лицето, посочено като
издател. Критерий за верността на документа е съответствието между документа и
удостовереното с него, и стои само пред свидетелстващите документи. Неверен е
свидетелстващ документ, който не отговаря на удостовереното с него фактическо
положение. С оглед на разликата в обхвата на понятието неистински документ по
смисъла на чл. 93, т. 6 НК и това, залегнало в гражданско процесуалното право,
съответно в трайната практика на ВКС, включително и по приложението на чл.231,
ал.1, б.в” ГПК/отм./ в разпоредбите на действащия понастоящем
ГПК/Д.в.бр.59/20.07.2007 г./ в чл. 301, ал. 1, т. 2 ГПК законодателят е
предвидил възможност да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред се
установи „неистинност на документ”. Употребата на понятието „подправен
документ” в тази хипотеза е изоставено. Разликата с текста на чл. 231, ал. 1,
б. „в” ГПК от 1952 г. е редакционна и следва да се тълкува ведно с правилото на
чл. 124, ал. 5 ГПК, като под „надлежен ред” се има предвид влязла в сила
присъда за документно престъпление или установяване на същото от гражданския
съд, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено,
или спряно на основанията, посочени в цитираната правна норма.
По изложените
съображения Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС
Р Е Ш И:
1. Недопустим е иск за
установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът
извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила
решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който
документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по
чл.193, ал.1 ГПК.
2. Предявяването на
иска по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК в посочената хипотеза не представлява основание
по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото, по което
документът е бил представен.
3. Недопустим е иск за
установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът
извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по
установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото
в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е
пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК.
Няма коментари:
Публикуване на коментар