понеделник, 6 май 2013 г.

Определение на ВКС относно договореното адвокатско възнаграждение


Достатъчно е съществуването на съгласие между договарящите страни относно размера на договореното адвокатско възнаграждение, без да е необходимо същото действително да е внесено. Договореното адвокатско възнаграждение представлява разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, дори заплащането му да е отложено, или поставено под условие.
 Определение № 46 от 8.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №37/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят ЕлсаТашева
 Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г., всички от[населено място] против определение № 15866 от 05.11.2010 г. по гр. дело № 11161/2010 г. на С. градски съд, с което е оставена без уважение жалбата им против определение от 03.06.2010 г. по гр. дело № 10697/2005 г. на С. районен съд и е отказано присъждане на разноски за адвокатски хонорар.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирано в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, защото считат, че съдът се е произнесъл по въпроса за присъждане на разноските, по смисъла начл. 64 ГПК (отм.)- чл. 78 ГПКвключващи възнаграждение за един адвокат, който е обвързан със задължителното условие за неговото реално изплащане от клиента до приключване на делото в съответната инстанция, в противоречие със съдебната практика в определения № 132/31.03.2009 г. по гр. дело № 82/2009 г. на ВКС, определение № 18/29.01.2010 г. по гр. дело № 5735/2009 г. на I-во г. о. ВКС и определение от 11.04.2002 г. по гр. дело № 873/2002 г. на СГС.
От ответниците по частната касационна жалба изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивнотоопределение В. Г. М. от[населено място].
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и констатира следното: касаторите М. Г., Б. П. и С. Г. са част от ответниците по предявения срещу тях иск от В. М., по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, по който е образувано исково производство пред СРС, под № 10697/2005 г. и е постановено определение на 03.06.2010 г. за прекратяване на производството по делото. Преди постановяване на определението за прекратяване на делото, в съдебно заседание по приключване на спора по същество – на 31.05.2010 г. ответниците М. Г., Б. П. и С. Г., представлявани от адв. Т. са поискали присъждане на разноски по делото. С постановеното определение, постановено на 03.06.2010 г. съдът е присъдил само разноските, изразяващи се във внесената държавна такса, но не и разноските за адвокатско възнаграждение, защото в договора за правна помощ било отразено, че възнаграждението е платимо при подписване на договора, а липсват доказателства, че уговорените суми били внесени.
Въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неоснователност на претенцията за разноски, затова оставил в сила обжалваното определение.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, защото по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с касационната практика в цитираните съдебни актове, както и с цитирания съдебен акт на СГС, влязъл в законна сила.
Настоящата инстанция счита за правилна съдебната практика, според която е достатъчно съществуването на съгласие между договарящите страни, относно размера на договореното възнаграждение, без да е необходимо същото действително да е внесено. Разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА предвижда възможност за отлагане на плащането на договореното адвокатско възнаграждение, като обвързано с изхода на делото. Предвидената възможност за снабдяване с изпълнителен лист по реда на заповедното производство, съгласночл. 37 ЗА е аргумент, че договореното адвокатско възнаграждение представлява разноски, по смисъла на чл. 78 ГПК /чл. 64 ГПК – отм./, дори заплащането му да е отложено, или поставено под условие.
По изложените съображения, като е приел обратното, а именно, че договореното възнаграждение, съгласно представените два договора за правна помощ и съдействие – първият от 29.12.2006 г. за сумата 1 100 лева и вторият – от 21.05.2010 г. за сумата 2 700 лева, или общо на стойност 3 800 лева не представляват разноски по делото пред районната инстанция, по смисъла на чл. 78 ГПК, е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и да се постанови друг съдебен акт, с който се уважи искането за поставяне в тежест на ищцата направените разноски, в размер на 3 800 лева за един адвокат, затова ВКСна РБ, II-ро г. о. присъди и направените в настоящото производство разноски за държавна такса, в размер 30 лева. Водим от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 15866/05.11.2010 г. по ч. гр. дело № 11161/2010 г. на С. градски съд, по частната касационна жалба на М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г., всички от[населено място], с вх. № 87207/03.12.2010 г.
ОТМЕНЯВА определение № 15866/05.11.2010 г. по ч. гр. дело № 11161 по описа за 2010 г. на С. градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Г. М. от[населено място] да заплати на М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г., всички от[населено място], разноски в размер на 3 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 29.12.2006 г. и по договор от 21.05.2010 г., представени по гр. дело № 10697/2005 г. на С. районен съд.
ОСЪЖДА В. Г. М. от[населено място] да заплати на М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г., всички от [населено място], сумата от 30 лева, представляваща държавна такса по частното касационно производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.