вторник, 30 юли 2013 г.

Основни принципи на данъчно-осигурителния процес



            За да се развие производството пред НАП, респективно пред административния съд, необходимо е страните да познават съществуващите основни начала /подробно дефинирани в ДОПК/, чието нарушение е основание за частична или пълна отмяна на обжалвания акт.
            „Кантора Желязков и Ко” ЕООД започва поредица от статии насочени към запознаване на данъчно задължените лица с базисните им права и задължения, както и със съществуващата практика на НАП и Върховния административен съд.
            В тази първа статия искаме да Ви обърнем внимание на основните начала на данъчно-осигурителния процес, поради това, че често пъти органа по приходите ги неглижират и постановяват решения съществено нарушаващи и ограничаващи правата на данъчно задължените лица.


З А К О Н Н О С Т


В чл. 2, ал. 1 от ДОПК е дадена легална дефиниция за законност, а именно: „Органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица”.
            В теорията на данъчното право широко е обстойно е дискутирана темата за законността, как актовете на административния орган следва да се съобразяват с правната нормаq която е действала към момента на възникване на задължението и пр.
            „Кантора Желязков и Ко” ЕООД подхожда прагматично към настоящата правна норма с конкретно приложение в ежедневието на данъчно задължените лица.
            Нека разгледаме следният житейски казус: На данъчно задължено лице, обект на данъчна ревизия, не му е признато правото на данъчен кредит. Аргументацията на органа по приходите е липса на реална доставка и липса на предпоставките по чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС вр.чл.68, ал.1, т.1 вр. чл.6 от ЗДДС. От друга страна, на доставчика на стоката или предоставянето на услугата, също има извършена данъчна ревизия с влязъл в сила ревизионен акт, по който обаче нямаме изменение в частта по извършените доставки.
            В този житейски случай, на база чл.2,ал.1 от ДПК – за прилагане законите точно и еднакво спрямо всички лица, данъчно задълженото лице може да направи възражение, че органа по приходите веднъж признава на доставчика му, че реално е начислил и внесъл ДДС по доставката, а в последствие отрича, че има такава доставка. Изправени сме пред житейски и законов абсурд и се създава порочната практика държавния фиск да се облагодетелства двойно. Нещо повече Върховния административен съд в трайната си практика поддържа, че щом на доставчика е признато задължението да внесе по една сделка ДДС, то и на получателя по тази сделка следва да се признае това право. По този начин ЗДДС се прилага точно и еднакво за всички участници в сделките имащи за предмет конкретната вещ или услуга. В този смисъл са и Решение № 557/14.01.2010г. на ВАС по адм.д.10746/2009г. и Решение № 6278 от 09.05.2013г. на ВАС по адм.д.№12146/2012г.   


О Б Е К Т И В Н О С Т


            Когато са нарушени основни начала на законност, обективност, служебно начало и добросъвестност от страна на органа по приходите, не може да се зачете доказателствената сила на издадения от него акт. Неправилно органа по приходите се позовава на ненамирането на лице на посоченият от него данъчен адрес само чрез проверка в съответната териториална дирекция. Необходимо е справката да обхване целият информационен масив, в изпълнение на посочените принципи, още повече когато са налице данни за промяна и/или деклариране на промяна на същия – Решение 455 от 17.01.2005г. по адм.д.№10795 на ВАС.
            Обективността, като основен принцип на данъчно-осигурителния процес, в случаите на непризнаване на данъчен кредит по определени доставки, задължава органа по приходите да коригира и съответната приходна част на доставчика на стоката или услугата. При неизвършване на това обстоятелство, имаме влязъл в сила ревизионен акт на доставчика, в който сам органа по приходите твърди и доказва, че признава доставката.




*Горното не представлява съвет или правна консултация, а изразява единствено мнението на „Кантора Желязков и Ко” ЕООД. За да се вземе конкретно решение дали и как е приложима правната норма следва детайлно да се проучи всеки конкретен казус.