сряда, 24 октомври 2012 г.

За нарушените права и несъстоятелността, като имплицитно състояние на бизнеса *



След 2008г. междуфирмената задлъжнялост в България започна да нараства с прогресиращи темпове, като от края на 2011г., заплашва да блокира търговския оборот. Хаоса в бизнеса, става още по-голям, от задръстената съдебна система, неразплащата се държава, прeвилегированите кредитори в лицето на банковите и небанковите дружества, дебнещи да вземат всеки годен за продаване актив или „приберат” /не че не са в правото си/ всеки появил се лев в длъжника им.
Колкото и да Ви омайват от средствата за масово „интелектуално унищожаване”, че нещата отиват към оправяне, просто не им обръщайте внимание. Правораздавателната система не е опростена и не защитава бизнеса. И това няма нищо общо с личностите, с хората работещи там. Не е грешка на прехода или на възприятието. Това е системна грешка. Грешен модел.
            За да потвърдя казаното, нека обрисувам следната ситуация:
Вие сте търговец, имате вземане в размер ненадвишаващ 25 000лв от друг търговец. Правили сте опити за събирането му, но длъжника откровено цинично заявява: първо банката, после лизинга – да не му вземат лъскавия джип и „загуби” от „корпоративния си блясък”, после държавата, а ти …. като дойде време….. ако дойде време….. незнайно кога ще ти дойде времето……. Парите са ви нужни за да посрещнете ежедневни плащания, лихвите и главницата по жилищния, фирмения кредит и пр. Това са средствата честно заработени от Вас и толкова нужни за да оцелеете, поне тази година.
Изправен сте пред следното уравнение с множество неизвестни, а именно: да наемете силоваци /разбирайте „мутри”, биячи, „барети” или незнайно каква още маса от мускули, метал с лошо гледащи но, невиждащи очи/, адвокат вземащ за усмивка хилядарка, call фирма - априори знаеща, че няма да може да събере такава сума по телефона, специализирана агенция или незнайно още какви „събрачи” на дългове. По метода, където всички ходят, нека и аз, наемате адвокат … Плащате хонорара и о…!, Ужас….
Адвокатът завежда иск с правно основание 410 от ГПК /ако е осъдителен може да стане и по-зле/ с искане издаване заповед за изпълнение. Докато се приеме искането, докладва делото на решаващият съд, уведоми длъжника, изтече месечния срок за възражение и …. Минали са два, три, а практиката сочи - четири и повече месеца. Но … изненада …. Длъжника е „стрелян заек” и е възразил. Не с мотиви, не с аргументи, не с доказателства, просто попълва една бланка с данните си и се подписва. Той! Длъжникът знае! Възражението е майка на отлагането, което е баща на протакането, а заедно раждат фалита и невъзможността на кредитора да го осъди. Съдът ви дава едномесечен срок да изготвите и предявите установителен иск. На адвоката се плаща отново, изготвя се установителен иск. След месец, два, а може и повече първото заседание. Иска се счетоводна експертиза, разпит на свидетели. Нови доказателства … Независимо каква е присъдата и в чия полза. Обжалване …. Минали са неусетно две години … Това е бързото производство …. С осъдителен иск срокът пак е същия, плюс минус две три години. Но какво значение има  времето в сравнение с полученото морално удовлетворение от установената и прогласена съдебна истина …
Ако сумата е по-голяма, с повече интереси, уравнението става система от уравнения … но с предизвестен край. Крайният печеливш е съдебната система, защото веднъж взема от твоите пари, чрез преразпределение на данъците, втори път взема защото си ощетен и си поставен на колене и трабва да заплатиш 4% държавна такса … Трагедията на малкия бизнес е безспорна, но може би такава е логиката на нещата. Може би бизнесът е на най-ниското стъпало на хранителната верига в съвременната държава. Може би, бизнесът следва да обслужва държавата, а не обратното. Може би …
Ще си позволя да посоча още един проблем на системна грешка, на сбъркана логика и как държавата иска да я обслужваме, а не тя да е в полза на бизнеса:
Млад и амбициозен човек сте, разбира се може и да сте стар, грозен и мързелив, но това няма значение за примера. Важното е, че сте решили да създадете супер, хипер, мега малка фирма от един човек, който дори няма да бъде на трудов договор, а ще е едноличен собственик и управител. Ще се осигурява като самоосигуряващо се лице /в друга публикация ще анализираме груби противоречия между Търговски закон, КСО, практиката на НАП и въобще, изобщо цялата „боза” около осигуряването/. Та …добре дошли в центрофугата за изсмукване на пари ….
Имате следните варианти: да наемете адвокат, дружество занимаващо се с регистрация на фирми или сам да си я регистрирате.
В първите два варианта освен държавните такси ще са Ви необходими и в зависимост от вида на дружеството около 300 лв. Ако си я регистрирате сам тези пари могат да се спестят. Нека направим сметка колко излиза регистрацията на едно ЕООД, забележете : с уставен капитал от 2 /ДВА/ лева.
Запазване на име                                                                 50лв.
Нотариални такси, заверки на декларации и пр.             50лв.
Такса за регистрация                                                          162лв.
Адвокатски хонорар                                                            300лв.
Общо                                                                                    562лв. или 262лв. – в цената не е включено изразходваното време
Хейййййй, анализатори - велики, икономисти - статистици, та това дружество още при учредяването си трябва да е фалирало. Учредителите му са направели разходи значително надвишаващи капитала.
Ако извършените разходи по учредяването се осчетоводят, както е регламентирано, парите трябва да дойдат от някъде, но това ще са заемни средства. Изправени сме пред хипотезата, че задължения надвишават 100 или 250 пъти капитала.
Кредитор, държавата или общината може да иска обявяване на дружеството в несъстоятелност. Това е правен, икономически, житейски абсурд ….. 
Орган създава работа на орган, юрист на адвокат, адвокат на нотариус, нотариус на съд, съдия на следовател, следовател на разследващ полицай и …. и…. и… Безсмислено въртене …
Къде е помощта за бизнеса? Къде е средната класа в България? Къде е гражданското общество?
Бизнесът, още при създаването си, е обречен на институционално, регламентирано, законово разпоредена свръхзадлъжнялост – което е основание за обявяване в несъстоятелност …..
Другият вариант е просто да не се вземат фактури, да не се осчетоводяват разходи, парите се движат от джоб в джоб, да се предават от ръка на ръка. Така както става в момента. 


* Понякога е по-важно да дефинираш проблема от колкото да търсиш решение на нещо, което не разбираш.