сряда, 12 декември 2012 г.

Защита интересите на кредиторът от увреждащи действия на длъжника му

Със задълбочаване на кризата все по-често се наблюдават случаи, при които корпоративните длъжници прехвърлят имуществото си на трети лица. По този начин се затруднява или се игнорира удовлетворяване на кредитора.
Законодателя е предвидил някои специфични възможности за връщане на неправомерно излязло имущество от патримониума на длъжника с цел последващо удовлетворение на кредитора му.

Такава възможност дава косвения иск или т.н. "Павлов иск".

Правна характеристика:
В чл. 135 от ЗЗД е визирано, че „Кредиторът може да иска съдът да обяви за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането”.
С преобразуващото право по чл.135 от ЗЗД разполагат лицата, които имат качеството на кредитори на длъжника, независимо от вида на вземането му – парично или непарично (такава е и трайната съдебна практика прогласена в Постановление № 1 от 29.03.1965г. по гр.д.№7/64г. на пленум на ВС).
За да е успешен отменителният иск, необходимо е при възмездност на действието, третото лице, с което длъжникът е договарял, също да знае за увреждането, защото по отношение на предмета на сделката, то също е кредитор спрямо длъжника.
По отношение на юридическите лица „знание” за увреждането ще е налице, ако физическите лица от съставния орган или отговорните за това служители знаят за него.
Следва да се има предвид, че по исковете по чл.135 от ЗЗД, като ответници следва да бъдат конституирани както длъжника, извършил увреждащото действие, така и лицето, което е придобило право от него – третото лице.
Ищеца също така трябва да знае, че ако отменителният му иск е насочен към недвижими имоти, исковата молба следва да бъде вписана в регистъра, за да бъде противопоставима на бъдещи преобретатели.
Иска по чл.135 от ЗЗД може да бъде предявен самостоятелно, без да предяви вземането си или да предяви вземането си в друго производство. В този случай правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Съдът не може нито да спре производството по този иск, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск.

Как на практика да използваме този иск

Когато кредиторът има проблемно вземане в особено големи размери, по което длъжника е извършил увреждащи действия /прехвърлил е имущество, пари, права и пр. към трети лица/,    а за предявяване на всеки един иск се изисква заплащане на по 4% държавна такса, едно от възможните решения е:
Предявяване на частичен осъдителен иск /спестява се голямата държавна такса/ по вземането;
В отделно производство се предявяват правата на кредитора по чл.135 от ЗЗД. По този иск се дължи заплащане на държавна такса върху цялата сума на исковата претенция. Осъдителното решение по първия иск дава право на кредитора да се снабди с изпълнителен лист и да наложи запори и възбрани върху длъжниковото имущество. След като съдът се произнесе, че увреждащата/увреждащите сделка/и да се счита/т за несъществуваща/и по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество, съобразно чл.135 от ЗЗД, върнатото имущество попада под наложените възбрани от съдебния изпълнител.
Възможни са и множество други подходи, но всеки един от тях следва да се съобрази с конкретиката по случая.
Горното е принципна позиция, не представлява правен съвет и не следва да бъде възприемано като такъв.
Всеки казус следва да се решава съобразно спецификата му със съдействието на специалист.