Насоки за управление на проблемните вземанията

По своята икономическа същност вземанията са част от средствата на търговеца и като такива се вземат предвид при изчисляване на коефициентите на платежоспособност и ликвидност.
Често мениджмънта е изправен пред дилемата дали да повишава размера на вземания на дружеството от клиенти. В идеалния случайл при постоянно растящ пазар, тези действия водят до повишаване обема на продажбите. При сегашната икономическа ситуация обаче, високия дял на вземанията почти сигурно ще доведе до повишаване риска от загуба.

Преди да анализираме проблема, нека направим разграничение между вземане и проблемно вземане.

Вземане – вземането е онова право на кредитора срещу длъжника, което е възникнало, но не е станало изискуемо т.е. то съществува, но важни/съществени елементи от уговореното между страните все още не са настъпили. Възникналото вземане не е годно за съдебна защита.

Проблемно вземане – проблемното вземане е онова вземане, което е възникнало, падежа му е настъпил (настъпили са важни/съществени елементи от уговореното между кредитор и длъжник) и длъжника е изпаднал в забава спрямо кредитора си. Правото на вземане на кредитора вече е годно да бъде обект на съдебна защита.

Съществуват множество теории обясняващи оптималната структура и динамиката на проблемните вземания в едно търговско дружество. Често анализаторите правят пряка връзка между нивото на проблемните вземания и: обращаемостта на материалните запаси; времето за реализация на готовата продукция; общата или незабавна ликвидност; пазарната ниша, в която оперира търговеца и пр. Но прагматично погледнато, това са стратегии за транснационални компании или компании опериращи на достатъчно големи пазари.

Благодарение на дългогодишният ни опит и натрупаните специфични познания и практика в държавната администрация, силовите министерства, правораздаването и корпоративния бизнес, ние създадохме практически модел за събиране на проблемни вземания приложим за микро, малкия и средния бизнес и го нарекохме „Инициатива за активен контрол” .

Философията на този метод се основава на третия принцип /закон/ на Нютон, а именно: На всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.

Същината му се изразява в триединството на: инициатива за контрол, активни действия и контролирана среда.

Инициатива за контрол - проблемното вземане неможе да се събере нито от счетоводител, нито от служител с вменени му по съвместителство такива функции. Усилията за събиране на проблемни вземания, трябва да бъдат същите /но с обратен знак и приложени от специалист/, като усилията, знанията и уменията полагани за привличане на нови клиенти, за разширяване на пазарния дял и въобще за правене на бизнес.

Ето защо търговеца – кредитор трябва да прецени и избере как ще събира вземанията си:    - чрез наемане на служители и организиране на специализирано звено в рамките на неговата дейност; 

или

- чрез ползване услугите на специализирано дружество за събиране на вземания. /За различните подходи/ ;

Активни действия - Като всяко нещо в живота, така и проблемното вземане има определен живот – погасителна давност и като такъв минава през различни етапи. Етапите на проблемните вземания се делят на групи, съобразно времето за забава, както следва:

                 до 30 дни - През този период, кредиторът или наетото специализирано дружество, активно контактува с длъжника. Изясняват се причините за непогасяване на задължението. Правят се опити за отстраняване на евентуални и бъдещи претенции на длъжника, например: доставка на некачествена стока, съществено отклонение от заявеното и доставеното и пр. Считаме, че тези контакти следва да се осъществяват в писмена форма – писма, имейли, двустранни протоколи, телефонограми и пр.

                от 31 до 60 дни – През този период кредиторът следва да извърши репутационен анализ на длъжника и проблемното вземане, да набележи и издири активи, годни за бъдещо обезпечаване на вземанията. Препоръчителни са нови контакти с длъжника включително изпращане на покани, писма и др.

                  след 60 ден – През този период би следвало предприемане на съдебни действия или действия по уведомяване органите на МВР или прокуратурата за защита интересите на кредитора във връзка с извършено престъпление

         Контролирана среда – Търговецът – кредитор, следва да организира постоянен мониторинг на длъжника и имуществото му, от момента на възникване на вземането до неговото погасяване.

       Удачно е моделът "Инициатива за активен контрол" да бъде съчетан с икономически подходи хеджиращи риска от неплащане - застраховки, факторинг и пр.

         В заключение, може да се посочи, че  търговеца съкращава проблемните си вземания  до 3/4  /в рамките на 12-18 месеца/ след внедряване модела "Инициатива за активен контрол", а в рамките на 18-24 месеца, нивото им спада до пренибрижимо ниски нива.

Горното е принципна позиция, не представлява съвет и не следва да бъде възприемано като такъв.

Всеки казус следва да се решава съобразно спецификата му със съдействието на специалист.